8.05.2014 г., 23:47

Какво роди Надеждата - от своя Страх

654 0 7

Надеждата за
После
После стана Утре
Утре
Утре стана Никога
Никога
си легна Вчера
а след Малко
със Душата ми
вечеря
Вечерта
със Съдбата ми  
танцува
през Нощта
заченато
роди се ново Утро
Утре
Утре е Завинаги
Днес
Съдбата го ревнува и
напусна
и в развода
с Истини
се прероди Денят ми
а Денят ми
за Надеждата
не иска и да чува...

П.С.:... не изпускайте Момента!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Поздрави!!!
  • Споделям посланието ти, Северина!

    Чудесен стих!
  • Много оригинално послание. Поезия, която хваща. Имам обаче смътното усещане, че може да се усили графичното оформление...и тогава...!

    Но това са технически подробности.

    Дерзай!

    Твой: ММ
  • Таланта ти е Божи дар.Но живота не е само искра а в него има много топлина.Твори на воля но все пак внимавай!Не си заслужава само за мига да гориш....!!!!П.С -Благодаря за поздрава много ми хареса.До нови.
  • Надежда, когато се роди - нямада си го осъзнала
    Яна, съвета винаги бива оценен. НО предпочитам да се удавя... харесвам красивата смърт (: ...а в 3D си поживявам от време - на време
    Благодаря на всички ви (: -С

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...