Какво ще кажеш,
да бъдем различни?
Всичко покрай нас да заблести.
Лунен прах в косите ми пенливи
да грее както някога, преди!
Какво ще кажеш,
вятъра да гоним?
По пътя да ни носи като лист.
Да ни оплита в струните си голи,
като незнаен пътен китарист!
Какво ще кажеш,
щом слънцето залезе,
да спреме уморените нозе.
Да ме притиснеш в твоите покои
и да притихна в чудни светове!
Какво ще кажеш,
да бъдем щастливи.
За час да се почувстваме деца.
Че утре, даже и да бъдем живи,
може да не ни е до това!
© Анета Всички права запазени