12.09.2007 г., 14:19

Какво си мислех?

722 0 24
Какво си мислех,
когато ти дадох любовта?
Че безрезервно ще я приемеш
и ще бъда една?
Нима не съм умна жена?
Защо се заблудих така?
Нима твоите целувки
прогониха моя разум?
И сега, където видя жени,
да внимават, им казвам.
Твоите устни до болка
прогориха моето сърце.
Мили думи ми казваше
и аз ти вярвах като дете.
С един-единствен жест
ти ме изпрати в необятността.
И сега съм задължена
да живея в реалността.
Но тази реалност се оказа по-добра!
Щастлива съм с него!
Щастлива жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...