Sep 12, 2007, 2:19 PM

Какво си мислех?

  Poetry
724 0 24
Какво си мислех,
когато ти дадох любовта?
Че безрезервно ще я приемеш
и ще бъда една?
Нима не съм умна жена?
Защо се заблудих така?
Нима твоите целувки
прогониха моя разум?
И сега, където видя жени,
да внимават, им казвам.
Твоите устни до болка
прогориха моето сърце.
Мили думи ми казваше
и аз ти вярвах като дете.
С един-единствен жест
ти ме изпрати в необятността.
И сега съм задължена
да живея в реалността.
Но тази реалност се оказа по-добра!
Щастлива съм с него!
Щастлива жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...