12 сент. 2007 г., 14:19

Какво си мислех?

728 0 24
Какво си мислех,
когато ти дадох любовта?
Че безрезервно ще я приемеш
и ще бъда една?
Нима не съм умна жена?
Защо се заблудих така?
Нима твоите целувки
прогониха моя разум?
И сега, където видя жени,
да внимават, им казвам.
Твоите устни до болка
прогориха моето сърце.
Мили думи ми казваше
и аз ти вярвах като дете.
С един-единствен жест
ти ме изпрати в необятността.
И сега съм задължена
да живея в реалността.
Но тази реалност се оказа по-добра!
Щастлива съм с него!
Щастлива жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...