Какво си ти? Сияние Небесно?...
Или небе със перлени звезди...?
Щом с мисълта си те докосна,
в очите ми изгряват светлинки!
Гласът ти мил тъй перлено ме гали,
а в думите ти... ручей ромоли,
на планинта с мъдростта запяли
и тайнства от вековните гори!
Звезда ли Пътеводна си, не зная,
в безлунните ми нощи? Може би..!
Или вълшебен лъч, галещ до омая
душата ми в дъждовните ù дни!