Какво си ти... умряло вдъхновение,
целувка на Христос, или на Юда.
Поробено, замислено съмнение,
благословия, или божия прокуда?
Какво си ти, усмихнато докосване,
целувка на замисленост и устрем,
в тишината на безмисленост жестока,
отново чувам тихите ти стъпки...
Какво си ти?
Отново не почукал,
качил си ме на своята Голгота.
Целуващия днес, дано да не е Юда,
за да мога в съня да те докосна...
© Диана Димитрова Всички права запазени
с много обич за теб.