7.03.2006 г., 12:15

Какво стана

Поезия

1K 0 0

Никога не ще забравя онези дни
с грейнали усмивки и слънчеви лъчи.
Любовта изгаряща,която пламтеше
и сякаш вечно щеше да гори.
Целувките-разтапящи,
прегръдките-омаломощаващи...
Къде си сега,отново
до кажеш "кифличке"?
Къде си сега,отново
да разтоптиш сърцето ми?
Нима вече си забравил?
Нима никога вече неще
бъдем същите?
Какво стана с нас и с онази любов,
която сякаш никога нямаше да си отиде?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0