Mar 7, 2006, 12:15 PM

Какво стана

Poetry

1K 0 0

Никога не ще забравя онези дни
с грейнали усмивки и слънчеви лъчи.
Любовта изгаряща,която пламтеше
и сякаш вечно щеше да гори.
Целувките-разтапящи,
прегръдките-омаломощаващи...
Къде си сега,отново
до кажеш "кифличке"?
Къде си сега,отново
да разтоптиш сърцето ми?
Нима вече си забравил?
Нима никога вече неще
бъдем същите?
Какво стана с нас и с онази любов,
която сякаш никога нямаше да си отиде?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0