20.02.2015 г., 23:24 ч.

Каквото животът покаже 

  Поезия » Любовна
641 1 7

Не се връщам при теб...
Вече си минало.
Аз си избрах,
нататък... сама,
докъдето достигна.
Той животът
не е само песен
или цветна дъга...
Тичаш, блъскаш,
превиваш колене
от умора, от болка,
от гняв...
Колко удара
под кръста отнасяш
та горчи в душата,
и се стеле мъгла...
Но... пак се усмихваш
на белия гълъб,
на цъфнало цвете,
на детска игра...
и протягаш ръка
да дариш глътка нежност,
толкова нужна топлина...
Да се върна при теб?...
вече казах:  Нататък сама,
пък каквото животът покаже!

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато знаеш какво искаш и направиш изборът си, тогава всичко е лесно. Хареса ми твоята категоричност в стихотворна форма.
  • Васи, Доче, и Тани, живи и здрави момичета, признателна съм ви, че отделихте от личното си време да се отбиете на моята страничка!
  • Но... пак се усмихваш
    на белия гълъб,
    на цъфнало цвете,
    на детска игра...
    и протягаш ръка
    да дариш глътка нежност,
    толкова нужна топлина..
  • Просто избор.Достойнството има предимство.
    (Самотата е малкото зло.)
    Сърцето винаги запазва тази сила,
    която е пътека към добро...

    Аплодисменти и от мен!
  • ТРУДНО РЕШЕНИЕ, НО ЩОМ ТРЯБВА- САМА ПРОДЪЛЖИ. хАРЕСА МИ!
  • Благодаря ти, Стойне, много ме радва вниманието ти! Жива и здрава!
  • Добър ден, Галя!Отразяваш в творбата си една трудна раздяла между двама влюбени.Много искрена, болезнена и оставаща горчиви следи.Съжялявам, но и същевременно ти се възхищавам от силата на духа:
    "Но пак се усмихвш
    на белия гълъб,
    на цъфнало цвете,
    на детска игра...
    и подаваш ръка
    да дариш глътка нежност"
    Бъди все такава - добронамерена и усмихната!Ведър ден!
Предложения
: ??:??