Каквото животът покаже
Не се връщам при теб...
Вече си минало.
Аз си избрах,
нататък... сама,
докъдето достигна.
Той животът
не е само песен
или цветна дъга...
Тичаш, блъскаш,
превиваш колене
от умора, от болка,
от гняв...
Колко удара
под кръста отнасяш
та горчи в душата,
и се стеле мъгла...
Но... пак се усмихваш
на белия гълъб,
на цъфнало цвете,
на детска игра...
и протягаш ръка
да дариш глътка нежност,
толкова нужна топлина...
Да се върна при теб?...
вече казах: Нататък сама,
пък каквото животът покаже!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
