2.11.2024 г., 13:18 ч.  

Kаквото нямам и това ще дам 

  Поезия
78 1 0

Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.

 

Понякога, когато всички спят
и тихо е в сърцето, като в църква,
запее някой... Всичко се обърква...
Живот ли бе – погребан неопят...

 

Сред хилядите да живееш сам
за векове. Душата ми се лута
и търси път, тя – бродница нечута,
каквото нямам и това ще дам,

 

да мога да намеря светъл път,
сред тъмното, с нетрайната надежда,
че тя към дом и обич ме отвежда...
Надеждата ми само бавна смърт...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??