Калейдоскоп на очилата
Часовникът мълчи вестибуларно,
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем
и сутрин от стрелките се напрягам.
Минутите над очилата по́щи,
когато никак… най не ми се става.
Навита съм – ще си откраднем време:
калейдоскопско и безгрижно, бурно…
Как искам за секунда да му дреме
за теб, за мен и лятото ни щуро!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
... Благодаря ви, четях коментарите и си мислех, че това време не е като онова време, ама карай...
