12.01.2008 г., 0:09

Календар

786 0 9
За да не брои последователно дните,
годините, вековете, безкрая,
човекът практичен прецизирал мечтите,
създавайки сам календара.
И без разни тежки катинари,
механизми или сложни сметки,
август няма май да изпревари.
Не би имало и капчица естетика.
Часът ни пак ще е шейсет минути,
мрак ще е в дванайсет вечерта.
И златата, и красивите бижута
ще са на същата язвителна цена.
Календарът сам по себе си не значи нищо.
А самият ни живот е календар!
В началото - красив и пищен,
а в края - мъдър и престар.
В това и, май че, му се крие чара,
да планираш дните занапред,
да видиш колко остарял си
и кога се стапя декемврийският ни лед.
Но знай! Аз мразя да живея все по план.
И не ще си купя календара нов.
По дяволите - и без него знам
колко дни съм без любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще ти измисля ново измерение,
    с нов календар, за тебе подреден.
    А датата на твоето рождение
    ще отбележи най-прекрасния му ден."... и дъра-бъра...

    А любовта - тя сама ще те намери. Обещай да не се криеш много от нея...

    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    Талант си , Валери.
    с обич.
  • Много е хубаво.Страхотно реализирана идея!
    Поздрав
  • Мнооооооого си прав - "...самият ни живот е календар",откъсваме по малко от себе си след всеки ден и стигаме до края опърпани,но помъдрели.Поздрав!
  • И аз не си купувам никога календар. Мразя календарите, часовниците и плановете.
    Идеята в стиха ти е страхотна, а и самия стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...