12.01.2008 г., 0:09

Календар

783 0 9
За да не брои последователно дните,
годините, вековете, безкрая,
човекът практичен прецизирал мечтите,
създавайки сам календара.
И без разни тежки катинари,
механизми или сложни сметки,
август няма май да изпревари.
Не би имало и капчица естетика.
Часът ни пак ще е шейсет минути,
мрак ще е в дванайсет вечерта.
И златата, и красивите бижута
ще са на същата язвителна цена.
Календарът сам по себе си не значи нищо.
А самият ни живот е календар!
В началото - красив и пищен,
а в края - мъдър и престар.
В това и, май че, му се крие чара,
да планираш дните занапред,
да видиш колко остарял си
и кога се стапя декемврийският ни лед.
Но знай! Аз мразя да живея все по план.
И не ще си купя календара нов.
По дяволите - и без него знам
колко дни съм без любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще ти измисля ново измерение,
    с нов календар, за тебе подреден.
    А датата на твоето рождение
    ще отбележи най-прекрасния му ден."... и дъра-бъра...

    А любовта - тя сама ще те намери. Обещай да не се криеш много от нея...

    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    Талант си , Валери.
    с обич.
  • Много е хубаво.Страхотно реализирана идея!
    Поздрав
  • Мнооооооого си прав - "...самият ни живот е календар",откъсваме по малко от себе си след всеки ден и стигаме до края опърпани,но помъдрели.Поздрав!
  • И аз не си купувам никога календар. Мразя календарите, часовниците и плановете.
    Идеята в стиха ти е страхотна, а и самия стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...