Jan 12, 2008, 12:09 AM

Календар

  Poetry
781 0 9
За да не брои последователно дните,
годините, вековете, безкрая,
човекът практичен прецизирал мечтите,
създавайки сам календара.
И без разни тежки катинари,
механизми или сложни сметки,
август няма май да изпревари.
Не би имало и капчица естетика.
Часът ни пак ще е шейсет минути,
мрак ще е в дванайсет вечерта.
И златата, и красивите бижута
ще са на същата язвителна цена.
Календарът сам по себе си не значи нищо.
А самият ни живот е календар!
В началото - красив и пищен,
а в края - мъдър и престар.
В това и, май че, му се крие чара,
да планираш дните занапред,
да видиш колко остарял си
и кога се стапя декемврийският ни лед.
Но знай! Аз мразя да живея все по план.
И не ще си купя календара нов.
По дяволите - и без него знам
колко дни съм без любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ще ти измисля ново измерение,
    с нов календар, за тебе подреден.
    А датата на твоето рождение
    ще отбележи най-прекрасния му ден."... и дъра-бъра...

    А любовта - тя сама ще те намери. Обещай да не се криеш много от нея...

    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    Талант си , Валери.
    с обич.
  • Много е хубаво.Страхотно реализирана идея!
    Поздрав
  • Мнооооооого си прав - "...самият ни живот е календар",откъсваме по малко от себе си след всеки ден и стигаме до края опърпани,но помъдрели.Поздрав!
  • И аз не си купувам никога календар. Мразя календарите, часовниците и плановете.
    Идеята в стиха ти е страхотна, а и самия стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...