Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена
е омекнала. И прилича на нежност.
Две сълзи като капки дъждовни
се сбогуват със стари копнежи.
Две сълзи като малки кристалчета
преживяното режат на късове...
Половината вече забравих...
Половината друг ще я сбъдне...