19.11.2007 г., 18:14

Кални стъпки

1.2K 0 29
 

 

Кални стъпки. Посока - отиване.

Накъде? И листата не знаят.

Мълчаливо и тихо  прикриват

на гнездото опразнено тайните.

 

Под  дъжда сухотата на спомена

е омекнала. И прилича на нежност.

Две сълзи като капки дъждовни

се сбогуват със стари копнежи.

 

Две сълзи като малки кристалчета

преживяното режат  на късове...

Половината вече забравих...

 

Половината  друг ще я сбъдне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...