Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена
е омекнала. И прилича на нежност.
Две сълзи като капки дъждовни
се сбогуват със стари копнежи.
Две сълзи като малки кристалчета
преживяното режат на късове...
Половината вече забравих...
Половината друг ще я сбъдне...
© Дочка Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
