Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена
е омекнала. И прилича на нежност.
Две сълзи като капки дъждовни
се сбогуват със стари копнежи.
Две сълзи като малки кристалчета
преживяното режат на късове...
Половината вече забравих...
Половината друг ще я сбъдне...
© Дочка Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
