vega666 (Младен Мисана)
1644 14437
28.08.2015 г., 13:18 ч.  

Камбана 

  Поезия
895 0 21

 

Намразих всички, на които съм приличал...
Омразата скъсява разстояния.
От моравия залез съм осъден:
скъсени коридори, във които
и за разстрел ще бъде тясно.
Със сенки ще загасят светлините,
когато всичките пътеки да избягам
ще са кръстосани в дулата.

...Ще поседя на своята Камбана,
преди да са пристигнали Ловците
със изгладнелите си хрътки.
Полето в миг ще побелее
от костите на ударите скрити.
Камбаната със тях ще ме прелее
от спазмите на сухите ми глътки
във Тишината.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво . Много е хубаво и точно казано. Изказа е чудесен и смразяващ жестокоста на времената.Ударът на съдбата е неумолим.
  • ...!!!
  • Благодаря ти, Илко - трогнат съм от вниманието!
  • Трогнат съм от този хубав коментар, Електра, както и от факта, че оцени текста ми! Благодаря ти и лека вечер!
  • "Омразата скъсява разстояния" - винаги съм мислила, че е точно обратното, че ги създава, но откривам много истина в думите ти. Омразата е толкова силно чувство, че руши всичко след себе си, дори разстоянието...
    Харесва ми много!
  • Благодаря за вниманието ви към скромния ми текст: Елица, Кети, Анастасия, Исмаиле, Септември (comeon), Велина!
    Бъдете здрави и нека сте съпътствани от вълната на вдъхновението!
  • Ух... чувам я тази камбана... това е квалитетната поезия - да намериш себе си при автора и да се познаеш! Аплодисменти от сьрце!
  • Възприех камбаната като метафора на духовните сили на Лирическия в борбата му с пошлостта.
    Финалът внушава, че само сливането с космическата тишина е изход и спасение.
    Поздрави!
  • Мерси, Лейди! Лек и хубав съботен ден!

    Благодаря и на теб, Василе!
  • Благодаря ти, Станиславе! Лека нощ и релаксиращи празнични дни!
  • Ловът е неизбежен, търпението е вечност.
  • Благодаря за този точен коментар, Виктор! Весели празници и ново вдъхновение!
  • "...Ще поседя на своята Камбана,
    преди да са пристигнали Ловците
    със изгладнелите си хрътки."

    Многопластово, философско, силно!
    Пътеките обрасли с тръни. Разстрел. Покой.
    Тишината ще ме погълне.
  • Йоана, Рени, признателен съм ви, че сте се потопили в настроението на текста ми. Той е писан преди години, но дойде време да бъде публикуван в този сайт. И двете ме трогнахте много с тези толкова хубави коментари и с високата си оценка. Благодаря ви от сърце, момичета! Желая ви весел уикенд!
  • Младене, много, много пластове....
    "когато всичките пътеки да избягам .."
    светът/животът е безследен, Мисана - не оставяме нищо .. по нито една пътека не оставяме следи /други вървят в тях - макар това да сме ние самите, но не и същите/...затова и "дулата са кръстосани" /всичко е безследно и лабиринт е светът от "скъсени коридори" - когато се обърнем назад...пясъкът е оживял и е преглътнал стъпките на времето ни, отправим ли взор напред ...би трябвало да чуем "Камбаната".
    Моите възхищения, Мисана!
  • „Омразата скъсява разстояния“, но удължава времето (широтата на погледа, време извън времето?) до края - „...Ще поседя на своята Камбана, преди да са пристигнали Ловците“. Това е интересно. Изострената сетивност на лирическия е майсторски предадена тук. Честно признавам, че се разплаках. Силна и въздействаща творба. Нямам сили да слагам удивителни тук, а просто те поздравявам най-искрено, Мисана...
  • Благодаря, Пепи, а също и на теб, Василке! Весели празници!
  • Всеки на своята камбана очаква "ударите скрити" Харесах!
  • Много ме стресна тази камБана - не искам да мразя, много ми е ведро, и денят е прекрасен....!!!
  • Благодаря ти, Влади! Трогнат съм от вниманието ти към този скромен текст. Светли празници ти желая!
  • "Намразих всички, на които съм приличал...
    Омразата скъсява разстояния.
    От моравия залез съм осъден.
    Скъсени коридори, във които
    и за разстрел ще бъде тясно."

    Тягостно себеотрицание на лирическия ли откривам тук....или се бъркам?!
    И обречеността на пътя напред:

    "Със сенки ще загасят светлините,
    когато всичките пътеки да избягам
    ще са кръстосани в дулата."

    Смиреността, като че ли е вид удовлетворение на лирическия:
    "Ще поседя на своята Камбана,
    преди да са пристигнали Ловците",

    за да се стигне до издигането на душата до възвишеното, неземното, нереалното, но толкова чисто и желано:
    "Камбаната със тях ще ме прелее
    от спазмите на сухите ми глътки
    във Тишината."

    Много-много силно произведение, Младене, дълбок философски замисъл, малко "трудно смилаем", но уникален по своя замисъл и реализация, възхищение това е, което будиш у мен!
    Силни аплодисленти!!!
Предложения
: ??:??