Каменно сърце
Сърцето е просто орган,
мислиш си ти.
Не може да бъде разбито,
убеждаваш се винаги.
Това са глупости, за любовта.
Всичко е просто една игра.
Живееш, за да разрушаваш
и от това приятно ти става,
когато използваш някое момиче, още дете,
а после го захвърлиш, без да потрепериш дори.
Не ти пука как ще живее след това,
как ще гледа, как ще спи спокойно тя.
Забравяш я бързо и вече вървиш към някоя друга.
Казваш си - какво пък, това е поредната курва.
А какъв си ти, че да убиваш хората така?
Спри и помисли, разбери какво им причиняваш сега.
Сърцето ти е спряло, вътре в гърдите,
Камък, не те интересуват на другите съдбите.
И пак се напиваш,
Поредната пребиваш.
Вика, крещи, а ти се усмихваш.
Моли те "Спри!", но ти просто не чуваш.
Излизаш навън, палиш цигара,
а тя сама в тъмната стая остава.
Сърцето ù бие, но мъртва вече е тя.
Душата ù стене, дори не може да заплаче сега.
.....
И така всеки ден продължаваш,
поредното момиче твоя жертва става...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
