radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
26.05.2022 г., 12:44 ч.

Камий Сен Санс 

  Поезия » Друга
478 7 6

 

 

 

Прости ми, че напомням пак за себе си,

макар че изоставена е темата.

Събирам тишина от стари ребуси

и паяжини в ъгъла на времето.

 

Навярно да – това са предразсъдъци

и няма как да стигнем до разбиране.

След всеки смях – поредната оскъдица.

След всеки танц – поредното умиране.

 

Навярно да – сънуват виолините

в най-бялото затишие на бурята

Простира вик и тъмни петолиния

безумната мечта на трубадурите.

 

Но имам още много за разказване.

Гнетящ финал е всяка малка пауза.

Навярно с необятност са белязани

ятата врани в сянката на залеза.

 

Рисувам нощ от пòлета на совите,

когато ме нападнат отчаяния.

И ляга в хекатомбите на словото

притихналото ехо от мълчания.

 

Но вече изяснена е причината.

Прекрачихме на времето си хребета.

Танцува със тъгата на богините

тъгата на умиращите лебеди.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??