10.12.2007 г., 17:03

Камикадзе

756 0 1

Като камикадзе в живота си се движех.
Не признавах думи: НЕ, НЯМА и НЕ МОГА.
Живях, за да искам, а после настървено след мечтите си да тичам.
Склонна бях да се самобичувам до ненормална за човека степен.
Но знаех крайната си цел.
Всеки ден в детайли аз я виждах и вярата ми непреклонна бе.
Самонаранявах се ден след ден.
Като камикадзе себе си убих за мечтицата една, като магия изчезнала.
В илюзия съм живяла, късно аз разбрах.
Но по-добре късно, отколкото детето ми някой ден да страда.
Камикадзе съм на младини, а някой ден само весел спомен ще остане -
как болезнено отдадена бях на любовта.
И силна съм, и вярата е в мен, усмихвам се на всичко що е край мен.
И благодарна съм за това, което съм и за всичко, що Бог ми отреди.
Камикадзе съм сега, и когато Утре доживея,
ще бъда най-добрия учител, строител, победител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...