Dec 10, 2007, 5:03 PM

Камикадзе

761 0 1

Като камикадзе в живота си се движех.
Не признавах думи: НЕ, НЯМА и НЕ МОГА.
Живях, за да искам, а после настървено след мечтите си да тичам.
Склонна бях да се самобичувам до ненормална за човека степен.
Но знаех крайната си цел.
Всеки ден в детайли аз я виждах и вярата ми непреклонна бе.
Самонаранявах се ден след ден.
Като камикадзе себе си убих за мечтицата една, като магия изчезнала.
В илюзия съм живяла, късно аз разбрах.
Но по-добре късно, отколкото детето ми някой ден да страда.
Камикадзе съм на младини, а някой ден само весел спомен ще остане -
как болезнено отдадена бях на любовта.
И силна съм, и вярата е в мен, усмихвам се на всичко що е край мен.
И благодарна съм за това, което съм и за всичко, що Бог ми отреди.
Камикадзе съм сега, и когато Утре доживея,
ще бъда най-добрия учител, строител, победител.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...