Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...

През морето от делници - и на път за своята лобна скала -
духа в платната ми вятърът сух на интригите...
Въжета се късаха, главата ми няколко пъти горя
и какво още беше - не помня - или не искам да мисля...

Като вино за продан - прекипяло и кисело днес -
безцветен вися като сянка на прилеп...
Безопасна игла съм вече - скътана в джоб или портмоне
и околните едва ли разбират,че ме има...

Но ще си тръгнат със отлива всички депресии
                                                                           и някой ден
сред скалите оголени - някому ще се сторя потребен...
Силен камък все още съм - дялан от грехове -
и в нечий дълбок темел - укротен ще прилегна...