КАМЪКЪТ
... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни.
Да отмина с насмешка глупака.
На мъдреца да сторя поклон.
И – Жената! – която ме чака,
да възпея със благ баритон.
Да почерпя клошаря с цигарка.
И – доде своя вестник чета,
да дочакам на пейката в парка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация