Камъкът (по Г. Господинов)
Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
и във мен
и през мене.
Погледнах през себе си,
ала ударих на камък.
Аз бях толкова жалка,
че не виждах ни мен,
нито в мен,
ни през мене.
-------------------------------------------
А камъкът, сякаш че вечно,
през мене се смееше.
А погледни го, кротува човечно
и пре-мъдро немее.
Отвътре е лава,
а аз - съм студената.
Но дали сме си равни?!
И кой от нас е вселената?!
-------------------------------------------
Бъдете смирени,
по-близки до камъка,
колкото можете
- повече.
Той ще ви сгрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
