Камъкът (по Г. Господинов)

May 16, 2014, 11:56 AM

Poetry » Phylosophy

481 0 2

Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
                           и във мен
                           и през мене.

Погледнах през себе си,
ала ударих на камък.
Аз бях толкова жалка,
че не виждах ни мен,
                           нито в мен,
                           ни през мене.
-------------------------------------------
А камъкът, сякаш че вечно,
през мене се смееше.
А погледни го, кротува човечно
и пре-мъдро немее.

Отвътре е лава,
а аз - съм студената.
Но дали сме си равни?!
И кой от нас е вселената?!

-------------------------------------------
Бъдете смирени,
по-близки до камъка,
колкото можете
- повече.
Той ще ви сгрее.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-20T16:19:03+03:00

А на мен ми хареса коментарът ти, Ангел! Щом у теб предизвиква чувства, значи съм постигнала нещо... Благодаря ти! -С
aap (Ангел)

2014-05-16T21:56:51+03:00

Камъка трябва винаги да си тежи на мястото си...Като дете зимата ме топлиха с камък.Но преди това винаги го затопляха с любов на огнището.Хареса ми ...Поздрав!!!