selene727 (Северина Даниелова)
129 1332
16 may 2014, 11:56

Камъкът (по Г. Господинов) 

  Poesía » Filosófica
415 0 2

Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
                           и във мен
                           и през мене.

Погледнах през себе си,
ала ударих на камък.
Аз бях толкова жалка,
че не виждах ни мен,
                           нито в мен,
                           ни през мене.
-------------------------------------------
А камъкът, сякаш че вечно,
през мене се смееше.
А погледни го, кротува човечно
и пре-мъдро немее.

Отвътре е лава,
а аз - съм студената.
Но дали сме си равни?!
И кой от нас е вселената?!

-------------------------------------------
 Бъдете смирени,
по-близки до камъка,
колкото можете
- повече.
Той ще ви сгрее.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А на мен ми хареса коментарът ти, Ангел! Щом у теб предизвиква чувства, значи съм постигнала нещо... Благодаря ти! -С
  • Камъка трябва винаги да си тежи на мястото си...Като дете зимата ме топлиха с камък.Но преди това винаги го затопляха с любов на огнището.Хареса ми ...Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??