18.07.2020 г., 7:52

Камъни и тръни

724 0 0

По камъни и тръни ще вървя,

но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам, 
но на ничие мнение няма да робувам.

 

Добра и лоша,
тъжна и щастлива.
Няма да спра,
докато не сбъдна своята мечта.

 

И ако трябва своя път сама да извървя,

назад не ще погледна,
но една истина ще ме следва конкретна.
Че един ден свободна ще мога да кажа -

през радости и скърби, болка, сълзи и смях,
аз сама се трудих...и успях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Керемидчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...