По камъни и тръни ще вървя,
но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам,
но на ничие мнение няма да робувам.
Добра и лоша,
тъжна и щастлива.
Няма да спра,
докато не сбъдна своята мечта.
И ако трябва своя път сама да извървя,
назад не ще погледна,
но една истина ще ме следва конкретна.
Че един ден свободна ще мога да кажа -
през радости и скърби, болка, сълзи и смях,
аз сама се трудих...и успях.
© Маргарита Керемидчиева Всички права запазени