Капан за мечти
Вероятно, защото си сън
ти не идваш във дните ми сиви,
преминаваш на пръсти отвън,
във прозореца тихо се взираш.
Наблюдаваш ме скрито с тъга,
миг за теб, а аз даже не зная,
че понякога уж съм сама,
а очите ти нежно ме галят.
Вероятно, защото си блян,
ти се рееш с орли нависоко -
все несбъднат и все непознат -
див стремеж на разумните хора.
Аз понякога виждам за миг
тез' криле, дето няма да стигна...
Натежават от капки мъгла,
а небето се сменя с индиго.
Вероятно, защото си сън
и във нощите само дохождаш -
преди здрач ще изляза навън
и капан за мечти ще заложа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Хареса ми!
