Капан за сънища
Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица.
По пухче от облак, изплакал небето.
Перце от отдавна отлитнала птица.
Мънисто от лято - сълза от морето.
И шепичка ръсвам от сребърно тихо.
Капан е за сънища - зло да прогони.
Тогава нощта ми готова за стих е
и мъничко обич... А може би много.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
