Капан за сънища
Нарисувай море,
да полюшва вълните.
А над него – небе,
да изпълва очите
с най-красивото синьо,
дето птиците мами –
да разперят криле...
И политат в съня ми...
Нарисувай и облак,
за да плува в небето
като лодка с платно,
та да радва сърцето
и да помни безкрайно
всеки стрък, всяко цвете,
всяка ласка потайна,
с топлина от ръцете...
Нарисувай ми вятър,
да надува платната.
И да чувам шума
на вълните, листата –
затрептял свод зелен
от превитите клони,
сплели вейки над мен,
за да пазят съня ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Иванова Всички права запазени
