Капан за сънища
Нарисувай море,
да полюшва вълните.
А над него – небе,
да изпълва очите
с най-красивото синьо,
дето птиците мами –
да разперят криле...
И политат в съня ми...
Нарисувай и облак,
за да плува в небето
като лодка с платно,
та да радва сърцето
и да помни безкрайно
всеки стрък, всяко цвете,
всяка ласка потайна,
с топлина от ръцете...
Нарисувай ми вятър,
да надува платната.
И да чувам шума
на вълните, листата –
затрептял свод зелен
от превитите клони,
сплели вейки над мен,
за да пазят съня ми.
© Райна Иванова All rights reserved.
