13.03.2008 г., 13:25

Капаните на съня

750 0 9
 

Капаните на съня

 

Мрачните пътеки на съзнанието

ме отвеждат натам,  накъдето

бляскавата зора на сътворението

клечи замислено, докато

се усмихва подкупващо

на един саблезъб тигър,

мечтаещ за реки от бързоходни,

сладки и непорочни сърни -

жертви на нашата пошлост.

В този миг вятърът ветровит

очертава магнитните полета

на любовта - скитница непокорна

и подготвя сърцата за трансплантация

или проста подмяна такава,

или друга, извършена без грация.

А може да ги оперират така,

както си туптят - живи.

Туп-туп туп-туп туп-тик туп-так

тик-туп тик-так тик-так тик-так...

ето го, значи, будилника,

обречен на тиктакане мудно.

И хоп - взрив и експлозия

от чиста ненавист и злоба към него -

предвестник зловещ на деня,

позволил си да ни събуди,

да ни спасява убийствено

от  Капаните Нежни На Съня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...