13 mar 2008, 13:25

Капаните на съня

  Poesía
752 0 9
 

Капаните на съня

 

Мрачните пътеки на съзнанието

ме отвеждат натам,  накъдето

бляскавата зора на сътворението

клечи замислено, докато

се усмихва подкупващо

на един саблезъб тигър,

мечтаещ за реки от бързоходни,

сладки и непорочни сърни -

жертви на нашата пошлост.

В този миг вятърът ветровит

очертава магнитните полета

на любовта - скитница непокорна

и подготвя сърцата за трансплантация

или проста подмяна такава,

или друга, извършена без грация.

А може да ги оперират така,

както си туптят - живи.

Туп-туп туп-туп туп-тик туп-так

тик-туп тик-так тик-так тик-так...

ето го, значи, будилника,

обречен на тиктакане мудно.

И хоп - взрив и експлозия

от чиста ненавист и злоба към него -

предвестник зловещ на деня,

позволил си да ни събуди,

да ни спасява убийствено

от  Капаните Нежни На Съня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Владов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...