Капаните на съня
Мрачните пътеки на съзнанието
ме отвеждат натам, накъдето
бляскавата зора на сътворението
клечи замислено, докато
се усмихва подкупващо
на един саблезъб тигър,
мечтаещ за реки от бързоходни,
сладки и непорочни сърни -
жертви на нашата пошлост.
В този миг вятърът ветровит
очертава магнитните полета
на любовта - скитница непокорна
и подготвя сърцата за трансплантация
или проста подмяна такава,
или друга, извършена без грация.
А може да ги оперират така,
както си туптят - живи.
Туп-туп туп-туп туп-тик туп-так
тик-туп тик-так тик-так тик-так...
ето го, значи, будилника,
обречен на тиктакане мудно.
И хоп - взрив и експлозия
от чиста ненавист и злоба към него -
предвестник зловещ на деня,
позволил си да ни събуди,
да ни спасява убийствено
от Капаните Нежни На Съня.
© Стоян Владов All rights reserved.
Моите поздравления!