Mar 13, 2008, 1:25 PM

Капаните на съня

  Poetry
751 0 9
 

Капаните на съня

 

Мрачните пътеки на съзнанието

ме отвеждат натам,  накъдето

бляскавата зора на сътворението

клечи замислено, докато

се усмихва подкупващо

на един саблезъб тигър,

мечтаещ за реки от бързоходни,

сладки и непорочни сърни -

жертви на нашата пошлост.

В този миг вятърът ветровит

очертава магнитните полета

на любовта - скитница непокорна

и подготвя сърцата за трансплантация

или проста подмяна такава,

или друга, извършена без грация.

А може да ги оперират така,

както си туптят - живи.

Туп-туп туп-туп туп-тик туп-так

тик-туп тик-так тик-так тик-так...

ето го, значи, будилника,

обречен на тиктакане мудно.

И хоп - взрив и експлозия

от чиста ненавист и злоба към него -

предвестник зловещ на деня,

позволил си да ни събуди,

да ни спасява убийствено

от  Капаните Нежни На Съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...