Капе пролетен цвят по земята
Капе пролетен цвят по земята.
От очите ми ручеи - топли сълзи.
Изумрудени капки разстила росата
по сърцето ми с цъфнали спомени.
Там където неувяхващи мислите
все ме водят по пътя към теб,
и напиват очите ми с извори
от очите ти, влюбени в мен.
Там, където ръцете ти тръпнещи
ме прегръщаха с обич и зов,
и целуваха устните галещи
моите устни със нежна любов.
Тази пролет и тя ще си иде
за да дойде друга красива,
но едва ли живота ще върне
тази нашата, вече отминала.
Тази дето от любов беше сляпа
и за нея нямаше прегради, стени.
Бяла и влюбена, като вятъра.
Днес разпиляна по тънки следи.
Капе пролетен цвят по земята.
От очите ми непрогледнали сълзи.
Пролетта ми, все още е влюбена,
ала твоята е изгубена в спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
