Капка надежда
Когато оставил си всяка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда,
Когато се раждаш след всеки ден Божи,
А Бога се смее, смъртта не отложил,
Когато сърцето тупти, но не бие,
И капка живот даже вече не крие,
Когато в огледалото виждаш ти камък -
Самотен - искра няма, няма и пламък...
...Се спри! Изправи се! Сега погледни ме,
И ако от теб е останало макар едно име,
Подай ми ръка, от мазоли подута,
Изпий чаша истина, дори да е люта,
И пак в огледалото виж този камък,
Отронил искра и разпалил свой пламък.
Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си,
От себе си всичко, та и повече дал си!
Сега вече имаш таз капка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда...
Любов, дом и, може би, топла одежда,
Когато се раждаш след всеки ден Божи,
А Бога се смее, смъртта не отложил,
Когато сърцето тупти, но не бие,
И капка живот даже вече не крие,
Когато в огледалото виждаш ти камък -
Самотен - искра няма, няма и пламък...
...Се спри! Изправи се! Сега погледни ме,
И ако от теб е останало макар едно име,
Подай ми ръка, от мазоли подута,
Изпий чаша истина, дори да е люта,
И пак в огледалото виж този камък,
Отронил искра и разпалил свой пламък.
Усмихни се...не! Смей се! Ти вече живял си,
От себе си всичко, та и повече дал си!
Сега вече имаш таз капка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
