Когато оставил си всяка надежда:
Любов, дом и, може би, топла одежда,
Когато се раждаш след всеки ден Божи,
А Бога се смее, смъртта не отложил,
Когато сърцето тупти, но не бие,
И капка живот даже вече не крие,
Когато в огледалото виждаш ти камък -
Самотен - искра няма, няма и пламък...
...Се спри! Изправи се! Сега погледни ме,
И ако от теб е останало макар едно име,
Подай ми ръка, от мазоли подута,
Изпий чаша истина, дори да е люта, ...