Капка в безсмъртието
Блуждая навътре в небето си.
В лилава, нощна тъмнина...
Чувам грохота на кръвта
в бесния тътен на сърцето си,
преминал отвъд плътта.
Кръвта... небесна съм...
Малка капка в мисъл грандиозна,
от всички неразбираема.
Човек, в очите си помпозен,
се лута в път неоткриваем
из дебрите на своята душа....
Кръвта... небесна съм...
Малка, светла капчица - вик
във вечния безкрай.
В последния житейски миг,
след тленното тяло, накрая,
оставам малката капка...
Кръвта... небесна съм...
безсмъртна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
