Блуждая навътре в небето си.
В лилава, нощна тъмнина...
Чувам грохота на кръвта
в бесния тътен на сърцето си,
преминал отвъд плътта.
Кръвта... небесна съм...
Малка капка в мисъл грандиозна,
от всички неразбираема.
Човек, в очите си помпозен,
се лута в път неоткриваем
из дебрите на своята душа....
Кръвта... небесна съм...
Малка, светла капчица - вик
във вечния безкрай.
В последния житейски миг,
след тленното тяло, накрая,
оставам малката капка...
Кръвта... небесна съм...
безсмъртна...
© Нели Илиева All rights reserved.