Капка в морето...
Леко стихват ми мислите вече,
досега пуснах много от тях.
Стискам стихче едно - отдалече,
ненаписано... Да, не успях..
С него плаках и смях се горещо.
И го губех... Намирах го в страх...
От дълбоки анализи нещо,
да не би да умре в кал и прах...
Тъй се чудя, дали да ви кажа
с малко думи и не без тъга?
Че сме просто павета в паважа,
по-преди, много след, днес... Сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
