15.06.2007 г., 11:32 ч.

Капка във Вселената 

  Поезия
873 0 13
По асфалтовата вена на угаснала алея
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята.

А безцветните й мигли
неусетно ме застигат,
в сънна капка ме превръщат и, изтръпнал от прохлада,
в миг пропадам.

Там, по улея на мрака
капя, стичам се, изплаквам
изтъканите от сенки тайни гънки по гоблена
на Вселената.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??