Капка във Вселената
По асфалтовата вена на угаснала алея
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята.
А безцветните й мигли
неусетно ме застигат,
в сънна капка ме превръщат и, изтръпнал от прохлада,
в миг пропадам.
Там, по улея на мрака
капя, стичам се, изплаквам
изтъканите от сенки тайни гънки по гоблена
на Вселената.
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята.
А безцветните й мигли
неусетно ме застигат,
в сънна капка ме превръщат и, изтръпнал от прохлада,
в миг пропадам.
Там, по улея на мрака
капя, стичам се, изплаквам
изтъканите от сенки тайни гънки по гоблена
на Вселената.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
