Капка във Вселената
По асфалтовата вена на угаснала алея
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята.
А безцветните й мигли
неусетно ме застигат,
в сънна капка ме превръщат и, изтръпнал от прохлада,
в миг пропадам.
Там, по улея на мрака
капя, стичам се, изплаквам
изтъканите от сенки тайни гънки по гоблена
на Вселената.
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята.
А безцветните й мигли
неусетно ме застигат,
в сънна капка ме превръщат и, изтръпнал от прохлада,
в миг пропадам.
Там, по улея на мрака
капя, стичам се, изплаквам
изтъканите от сенки тайни гънки по гоблена
на Вселената.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
