Jun 15, 2007, 11:32 AM

Капка във Вселената 

  Poetry
871 0 13
По асфалтовата вена на угаснала алея
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята.

А безцветните й мигли
неусетно ме застигат,
в сънна капка ме превръщат и, изтръпнал от прохлада,
в миг пропадам.

Там, по улея на мрака
капя, стичам се, изплаквам
изтъканите от сенки тайни гънки по гоблена
на Вселената.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??