Дъжд.
В тежка нощ.
Камък върху камък,
а не капки падат.
Спомени валят –
търсят път
в джунглата на Рая.
И съм боса,
някъде до теб –
в ъгъла на тишината,
капки-камъни събирам
и градя душата си.
В дом за цял живот,
без врата,
те чакам.
Бързай.
Мръкне ли – боли.
Сенките върлуват.
Бързай –
в тъмните очи
на стиха ми блудник,
коленичела те чакам.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени