(сВалка латино-булгар стайл)

Кара вчера ми се скара,

че съм карал мотокара

и отишъл съм на бара

мешана да хапна скара.

– Бързах – викам ѝ, – бе, Кара!

Гладен бях – додето сваря

да отида до кошара,

да направя там извара

с мляко, дето вдига пара,

да си поиграя с Шаро,

да си хапна и попара          

с агнешко филе с омари

(въдят се на нашта бара),

чаша винце да ударя,

па да легна аз на нара

два-три съня да изкарам,

моят глад ме накамари

и джигера ми изкара.

И реших, че с мотокара –

пет минути и съм в бара.

Там пък нямаха попара,

а камилско от Сахара

и кокоше от пожара

в плевнята на баба Дара.

Вън оставих мотокара,

веселих се доста в бара

с две певачки, с три другаря

и похвърлих малко зара.

Да, зарекох се комара

да оставя, че шамари

не ми се ядат от Кара,

но не се стърпях – магаре

съм си, знам, ала пък барем

да бях пазил мотокара!

Някой го задигнал, Кара,

докато съм пил аз в бара

и съм мятал зар след зара.

Жалба да подам? Не, стар е!

Новичък пикап „Самара“             

ще ти купя от пазара!

Тя не слуша, пак се кара.

Тая Кара е немара –

ни се води, ни се кара,

манджите ми все загаря,

кашите ми все преваря

и прозорците отваря

насред зима към дувара.

И не ще я изпреварят

всички витошки овчари

в яденето на попара!

Силна като бик е Кара

и в завода „Че Гевара“

тя пренася с мотокара

много всякакви товари.

Но пък тежък ѝ – шамара,

иска все под връх Самара

да паса овцете с Шаро.

В джоба ми неспирно шари

и не дава ми със зара

да печеля честно пàри

и да поиграя „Свара“.

Не изтраях и на звяра

се развиках: – Пред олтара

се заклех да съм с теб, Кара,

но ми мночко е товара.

Аз отивам при Тамара –

мацка от Гуадалахара,

тя ще ми вари попара!

Бързо си събрах самара,

яхнах новата „Самара“

и отидох аз до бара –

чакаше ме там Тамара.

А на нея в туй е чара –

песен кръшна щом подкара

и ми затанцува в бара,

бързо сваля ми самара.

Гледа ми на карти Таро

и излиза все – поквара!

Тя душевно разговаря

с мен среднощ – не ми се кара!

С пръст в уста остана Кара.

Още вдига в „Че Гевара“

разни стоки с мотокара,

тича след овцете с Шаро

по билата на Самара,

а видял я скоро Гаро

на подуенската гара

с Нено лелин, въглищаря,

тон кюмюр да разтоварва,

тротинетка да подкарва.

Пада ѝ се, кой я кара

с глас писклив да ми се кара,

да ми пляска катинара,

да си прави с мен гаргара,

сякаш Тошко съм шопара

от свинарника на Гаро?

Тъй че, вече съм с Тамара.

Кара да ми хване… фара!

 https://www.youtube.com/watch?v=HNmYUsJQyr0

 https://www.youtube.com/watch?v=Ag1TIv10Bgk