Кара вчера ми се скара
(сВалка латино-булгар стайл)
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара.
– Бързах – викам ѝ, – бе, Кара!
Гладен бях – додето сваря
да отида до кошара,
да направя там извара
с мляко, дето вдига пара,
да си поиграя с Шаро,
да си хапна и попара
с агнешко филе с омари
(въдят се на нашта бара),
чаша винце да ударя,
па да легна аз на нара
два-три съня да изкарам,
моят глад ме накамари
и джигера ми изкара.
И реших, че с мотокара –
пет минути и съм в бара.
Там пък нямаха попара,
а камилско от Сахара
и кокоше от пожара
в плевнята на баба Дара.
Вън оставих мотокара,
веселих се доста в бара
с две певачки, с три другаря
и похвърлих малко зара.
Да, зарекох се комара
да оставя, че шамари
не ми се ядат от Кара,
но не се стърпях – магаре
съм си, знам, ала пък барем
да бях пазил мотокара!
Някой го задигнал, Кара,
докато съм пил аз в бара
и съм мятал зар след зара.
Жалба да подам? Не, стар е!
Новичък пикап „Самара“
ще ти купя от пазара!
Тя не слуша, пак се кара.
Тая Кара е немара –
ни се води, ни се кара,
манджите ми все загаря,
кашите ми все преваря
и прозорците отваря
насред зима към дувара.
И не ще я изпреварят
всички витошки овчари
в яденето на попара!
Силна като бик е Кара
и в завода „Че Гевара“
тя пренася с мотокара
много всякакви товари.
Но пък тежък ѝ – шамара,
иска все под връх Самара
да паса овцете с Шаро.
В джоба ми неспирно шари
и не дава ми със зара
да печеля честно пàри
и да поиграя „Свара“.
Не изтраях и на звяра
се развиках: – Пред олтара
се заклех да съм с теб, Кара,
но ми мночко е товара.
Аз отивам при Тамара –
мацка от Гуадалахара,
тя ще ми вари попара!
Бързо си събрах самара,
яхнах новата „Самара“
и отидох аз до бара –
чакаше ме там Тамара.
А на нея в туй е чара –
песен кръшна щом подкара
и ми затанцува в бара,
бързо сваля ми самара.
Гледа ми на карти Таро
и излиза все – поквара!
Тя душевно разговаря
с мен среднощ – не ми се кара!
С пръст в уста остана Кара.
Още вдига в „Че Гевара“
разни стоки с мотокара,
тича след овцете с Шаро
по билата на Самара,
а видял я скоро Гаро
на подуенската гара
с Нено лелин, въглищаря,
тон кюмюр да разтоварва,
тротинетка да подкарва.
Пада ѝ се, кой я кара
с глас писклив да ми се кара,
да ми пляска катинара,
да си прави с мен гаргара,
сякаш Тошко съм шопара
от свинарника на Гаро?
Тъй че, вече съм с Тамара.
Кара да ми хване… фара!
https://www.youtube.com/watch?v=HNmYUsJQyr0
https://www.youtube.com/watch?v=Ag1TIv10Bgk
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
