Карадере
Нима съм "Твоето", а ти вълшебна...?
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято,
издишваме трептяща топлина.
Сега сме двамата сред необята -
матирани с неземна светлина.
И няма време и пространство.
И няма форми, граници, тела.
Лъчистото и вечно странстване -
към непристъпни огнени била.
Притискай се към мен и аз към тебе,
защото в това е силата на любовта.
Кълбо сме от съня ни непрогледен,
деца избягали завинаги от този свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
