Карадере
Нима съм "Твоето", а ти вълшебна...?
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято,
издишваме трептяща топлина.
Сега сме двамата сред необята -
матирани с неземна светлина.
И няма време и пространство.
И няма форми, граници, тела.
Лъчистото и вечно странстване -
към непристъпни огнени била.
Притискай се към мен и аз към тебе,
защото в това е силата на любовта.
Кълбо сме от съня ни непрогледен,
деца избягали завинаги от този свят...
© Младен Мисана All rights reserved.
