12.09.2007 г., 12:12

Карамфили

1.8K 0 22
Ти отдавна не беше ми давал цветя.
Позабравих за жестове мили.
Кой ли вятър главата ти днес завъртя?

"Кармфили?! Какви карамфили?"

Искаш радост от мене? Каква суета.
Разбери ме, останах без сили.
Този скучен живот изсуши радостта.

"Карамфили?! Защо карамфили?"

Ти си леко обиден. Отмяташ глава.
А очите ми сълзи са скрили.
Дълго чаках. Сега е излишно това.

"Карамфили?! Ах, да, карамфили..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...