Sep 12, 2007, 12:12 PM

Карамфили

  Poetry
1.8K 0 22
Ти отдавна не беше ми давал цветя.
Позабравих за жестове мили.
Кой ли вятър главата ти днес завъртя?

"Кармфили?! Какви карамфили?"

Искаш радост от мене? Каква суета.
Разбери ме, останах без сили.
Този скучен живот изсуши радостта.

"Карамфили?! Защо карамфили?"

Ти си леко обиден. Отмяташ глава.
А очите ми сълзи са скрили.
Дълго чаках. Сега е излишно това.

"Карамфили?! Ах, да, карамфили..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...