Вместо реплика на Агоп

За да ме пази от вълчици разгонени,
когато остана сам-самин,
пускам в сърцето си
беззъбото порцеланово куче
и с нитроглицерин под езика
го храня до пръсване.
Но то винаги поднася ми изненада.
Спира да лае
и, вместо мен, безумно се влюбва -
до пожълтяване.
Цяла нощ гледа луната,
натиска клапите ми и прави ú серенада.
Чак разплаква "лимона" небесен.
От сълзливата лимонада
кръвта ми размесва се
и превръщат се вените в хлъзгави автостради.

Ах, горкото порцеланово куче,
то не знае след "челния удар"
от пукнатините колко се страда!