Кардиорали
Вместо реплика на Агоп
За да ме пази от вълчици разгонени,
когато остана сам-самин,
пускам в сърцето си
беззъбото порцеланово куче
и с нитроглицерин под езика
го храня до пръсване.
Но то винаги поднася ми изненада.
Спира да лае
и, вместо мен, безумно се влюбва -
до пожълтяване.
Цяла нощ гледа луната,
натиска клапите ми и прави ú серенада.
Чак разплаква "лимона" небесен.
От сълзливата лимонада
кръвта ми размесва се
и превръщат се вените в хлъзгави автостради.
Ах, горкото порцеланово куче,
то не знае след "челния удар"
от пукнатините колко се страда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
