Карма
602
0
1
Нощ, мрак, студ, самота...
Нощ - по-ясна от деня.
Нощ - сестрице на смъртта.
Нощ - теб аз виня.
Че ме остави да те опозная
и побърза ти да ни сродиш,
че ме накара да те припозная
и сега не спираш ти да ме следиш.
Ден - сънувам сиви сенки сред мъгла,
нощ - будувам и сред спомени пътувам.
Светът изчезна - като балон, докоснат от игла,
а по черната дъга останах веч сама за него да тъгувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Войчева Всички права запазени
